Завършва средното си образование и година по-късно започва работа като програмист в голяма софтуерна компания. Васил Смолянски е амбициозен 20-годишен човек, който влиза в дълбините на програмирането случайно, но разбира, че точно там му е мястото. Обича да чете, да спортува и да бъде сред близките си хора. Васил ни е на гости, за да ни обясни защо млад човек като него предпочита да остане в България и да се развива тук.

Кажи ми защо и как започна да се занимаваш с програмиране?

От малък исках да работя нещо свързано с компютри, просто до 10-11 клас не бях осъзнал дали искам да се насоча повече към софтуера или само да оправям компютри. Мисля, че стажовете от училище ми показаха, че това искам да правя за в бъдеще.

В какво точно се състои работата ти? Как би я обяснил на едно 8 годишно дете?

Създавам Web приложения, които биха могли да бъдат за всичко – от портал на фирма до имейл платформа (като Gmail например). А на едно дете бих обяснил, че всички тези платформи и сайтове, които използва (понеже малките вече са постоянно с телефон в ръка) като Youtube, Facebook и други подобни, са направени от хора. И аз също правя такива неща, само че не са толкова големи и за сега са насочени в различни сфери.

Защо тази работа ти доставя удоволствие? Повечето незапознати хора я приемат за много скучна.

Работата ми харесва, защото когато има някакъв проблем, който не можеш да решиш дълго време и най-накрая намериш начин, чувството е страхотно, поне за мен. Времето минава неусетно, а и обстановката на работното място е важна. За всеки млад човек, особено нов в бранша, е изключително ценно, когато има някой, който да го напътства и да му помага.

Бил си на стаж в Германия, какво те впечатли там и какво си “взе” от техният начин на работа и живот?

Впечатлиха ме доста неща, най-вече чистотата. Хората си вършат работата както трябва, посрещат те с усмивка като влизаш в магазина. Може би „взех“ от тях това да ходя с кеф на работа, по-този начин съм доста по-продуктивен и денят ми минава прекрасно.

В днешно време можеш да отидеш почти навсякъде по света без проблеми и да работиш там, дори за много по-голяма заплата. Защо остана в България?

 

Не мога да излъжа и да кажа, че не съм го мислил. Естествено, че съм! Но приятелите, семейството, хората, които обичам са тук. Искам да съм с тях и да прекарвам времето си с тях, може би навсякъде ще намеря работа, но не и хората, за които ме е грижа най-много. Не искам, когато се затъжа за родното си място, за родителите ми, за брат ми, за всички останали, които са част от живота ми, да притъпя тъгата с обаждане.

На някои хора обаче не им стига само това, защото смятат, че в България не можеш да се развиваш и да си доволен. Ти как мислиш? Чустваш ли се доволен от работата, от заплащането, от начина си на живот?

Хората в България имат афинитет да си мислят, че „успелите“ в живота са успели с корупции, далавери, неща, които прекрачват закона. Смятат, че когато работиш нещо по-добре заплатено, значи си човек на някой. Причината е, че много си завиждаме и много се мразим. Доволен съм от работата си и от заплащенето. Да наясно съм, че навън ще е повече, но там и стандарта е по-висок. Щастлив съм и се чувствам добре.

Какво би посъветвал младите

Да са постоянни и да не се плашат от проблемите, които ще ги сполетят (в работата имам предвид). Да се развиват постоянно  – и професионално, и в комуникацията си с хората. Да се запознават с повече хора и да общуват. Да имат желание да научават нещо ново всеки ден. И да осъзнаят, че без значение какво работиш, ако отиваш с усмивка на работа и ти харесва това, което правиш, това не е работа, а кеф!

васил-смолянски


 

Това интервю е част от поредицата „Не работа, а кеф!“. Ние в Pura Vida искрено вярваме, че България е страхотно място да живееш, да работиш и да се развиваш. При това с удоволствие. За това ще Ви запознаем с много интересни хора, които не са част от вечерните новини или от „хайлайфа“, но са щастливи, доволни и удовлетворени от работата си в нашата държава. Това са примерите, които пропускаме в ежедневието си, за да се концентрираме върху негативната страна на нещата. А точно от тези примери имаме нужда – да ни покажат, че можем. И да си повярваме.

Сподели: