Ваня Шекерова – актриса, певица, режисьор… голямо сърце и какво ли още не.

Казва за себе си, че живота ѝ е една голяма игра. Проследете сюжета му:

Как започва твоята история?

Завърших гимназия и не знаех какво да правя. Баща ми предложи да кандидатствам в полицейската академия в Симеоново. Гледах конспекта и си казах: „Това е много работа, пък и сърцето нещо друго иска…“. Отказах се и 10 месеца работих в магазин за дрехи. След това реших да кандидатствам педагогика в ПУ. При попълването на документите спонтанно реших да „задраскам“ и актьорско майсторство за драматичен театър. Осъзнах, че никога не съм се занимавала с подобно нещо. Обърнах се към вокалната ми учителка Теодора Чернева, която винаги ме е подканяла да се занимавам с това. Тя ме насочи към Евелина Николова, за да ме подготви. 15 дни преди изпита отидох на първия си урок. Коментарът на учителката ми беше: „Абе, моето момиче, те хората от година се подготвят!“, а аз просто казах, че съм решила да опитам. Научих всичко наизуст. Тя беше човекът, който ме мотивира да кандидатствам и в НАТФИЗ. Отидох на изпита, но Стефан Данаилов ме скъса. Казах си: „Добре… втори опит – ПУ“. И ме приеха на първо място сред жените.

А след това? Какви врати ти се отвориха?

Моят преподавател Лео Капон правеше представление в Хасково и аз го попитах дали има роля за мен. Той ми каза „Ами да… ела!“ (смее се). Първата ми постановка беше „Спящата красавица“. Тогава ме гледа директора на хасковския театър и ми предложи щат. И до ден-днешен съм там. Срещнах големи имена, които са ме научили на театър – Мариус Куркински, Елин Рахнев, Лео Капон, Юри Дачев и една от любимите ми актриси Николета Малчева. За мен тя е една от най-големите актриси в нашето съвремие. Тя рисува, докато играе. Всички те са хора, които обичат заниманията си и ме вдъхновяват.

А какво кара теб да продължаваш напред?

Любовта към това, което правя и интересът към заниманията ми. Аз завърших и режисура за театър и шоу програми. Създадох една театрална школа в Харманли, 3 години бях там, сега 3 години вече съм в Ивайловград и се занимавам с детски театрални трупи. Благодарение на тези школи, започнах да практикувам и режисурата – това ми е много интересно. Стимулира ме самият процес, репетицията, създаването. Отделно играя роли в театъра. Там излизам от себе си, за да пресъздам някое друго същество. Винаги съм си мечтала и да пея. Сега подготвям ново парче с клип. Пеенето ми е най-добрият метод за релаксация. Дали го правя добре или не… не ме интересува. Просто ми е супер кеф.

Казваш, че музиката е твоята „терапия”, но песента „Неонов Куплет“ е доста драматична.

„Неонов куплет“ е толкова драматична, защото аз бях точно в такъв период. Вярвам, че артистът трябва да твори според състоянието, в което се намира, за да може да бъде истински. Тогава си казах: „Ще направя тази песен, за да мога да изхвърля нещото от себе си.“ И така и стана. Изпях си болката и ми мина.

Каза, че се занимаваш с детски театрални трупи. На какво се опитваш да научиш децата?

Аз ги уча на едно-единствено нещо – да вярват и да следват мечтите си, колкото и тривиално да звучи. И по пътя, никога да не се интересуват от финансовото измерение. Много е хубаво, когато станеш сутрин и не отиваш на работа, а при нещата, които обичаш. Ако повече хора следват мечтите си, света ще бъде по-добро място за живеене, защото няма да я има неудовлетвореността.

А за какво мечтаеш ти?

Имам много мечти. Едната е да съм жива и здрава, за да мога да работя до сетния си дъх. Другата ми мечта е по-скоро утопия. Тя е хората да се поздравяват, да се чувстват близки. (Тук тя поздрави две жени. И двете ни изгледаха странно.) Ето, виждаш ли? Неприсъщо ни е да се поздравяваме, а аз точно това искам.

Коя е причината да останеш в България?

Вярвам в едно нещо. За да съм родена в България има причина. Когато вярваш и усещаш, че това е твоето място, не трябва да обмисляш заминаване, защото има някакви неуредици. След като съм дошла тук, има какво да дам тук.

„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам „Що?“. Отговарят „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво!“
Джоко Росич

Стартирах и проекта „Българските песни от 60-те“. С тях искам да покажа на хората, че България е „раждала“ и световни звезди. Да покажа думите, с които са се изразявали тогава. Искам да знаят, че съществува и друго звучене. Да имат по-широк поглед, за да могат да правят сравнение.

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

Мой приятел ме научи да внимавам с какви хора се обграждам в този живот. Не трябва да си „апетитната хапка“, не трябва да бъдеш човекът, чиято енергия използват. При мен понякога се случва и губя „ищах“ да правя, каквото и да било.

Ваня-Шекерова

 

За финал, ако ми позволиш, ще дам съвет на читателите:
Най-хубавото, което осъзнах във времето е, че ако нещо не се е случило, просто не е било вашето и ще го разберете в последствие. Именно това е най-голямата ви награда. Трябва да продължавате нататък. Ето, например, ако аз бях станала полицайка…

Сподели: