Минаха коледните празници, свършиха новогодишните обещания и равносметки. Изтъркули се цял Януари и ето ни вече в месеца на любовта (както е модерно по медиите). Февруари е вино, любов и цветя.

И тъй като сме хора все пак, тази пуста любов малко или много интересува всеки от нас – едни гледат на нея с носталгия по миналото; други ентусиазирано планират следващите си романтични преживявания; трети саркастично критикуват всички съпътстващи я лиготии и тържествено заявяват, че дори не вярват в съществуването й.

Какво всъщност е любовта?

Освен вечен повод за разговори, скандали, репортажи, муза в изкуството, тя е и неизменна част от сюжета на нашия живот. Много хора са се опитвали да й дадат точна дефиниция, да я опишат в стихове или възпеят в песен. Медиите ни внушават, че трябва да е облечена от горе до долу в блясък и изящество, в романтични жестове и подаръци в луксозни опаковки и затова често оставаме разочаровани. И колкото повече говорим за нея, толкова по-рядко я виждаме около себе си; колкото по-усилено я търсим, тя по-умело се крие.

Не сте ли се питали защо?

Защото обича тишината.

Да обичаш е просто и лесно. Няма борба. Няма фалш. Няма специален повод, защото всеки един момент може да бъде такъв.

flower-valentines-day

 

Любовта не познава календари и събития. Няма нужда от сърчица и двуметрови плюшени мечета. Не държи да е облечена в скъпа рокля от евтини комплименти, която да носи само на Свети Валентин. Крие се тихо зад всяко “Обичам те” или “Как мина денят ти?“, почива си кротко в цветовете на нежно пролетно лале, подарено в обикновен Понеделник и безмълвно стои в нечий уютен дом, изпълнен със спокойствие.

Не вярвате ли?

Замислете се за истински важните неща:

Тя гледа през изпълнените с гордост очи, когато другия успява. Тя е подкрепата в тежките дни и едно „Всичко ще бъде наред“, казано в правилния момент. Любовта изслушва всеки ентусиазиран монолог с интерес и винаги протяга ръка за помощ.

Минава през всички моменти на слабост и безсилие и дава кураж, а после, когато бурята утихне, напомня, че всичко минава по-лесно ако си обичан.

––––––-

И все пак, 14-ти Февруари е празникът на любовта.

Щом е празник – да има по много. Ама от хубавите неща. Много щастие, много смях, много целувки.

И не на всяка цена само днес.

Нека празнуваме любовта всеки ден, да показваме грижа към другия, да признаваме, когато сгрешим и да прощаваме чуждите грешки. Да казваме по-често „Гордея се с теб!“, „Радвам се, че те има“ и „Справяш се страхотно!“. Да има малки подаръци без повод и нежни пролетни лалета, поднесени с усмивка.

Не е ли всеки обикновен Понеделник в пъти по-ценен от Свети Валентин?

За мен – да.

Pura vida!

 

Сподели: