Да анализираш себе си е хубаво нещо, но до каква степен?

Често се питаме: Аз щастлив ли съм?

Този въпрос ни преследва ежедневно, но психологията твърди, че това, което хората всъщност искат, е да намерят смисъла на живота.

В проучване проведено от Harris Poll Survey за щастието в Америка, едва 1/3 от американците твърдят, че изпитват чувство на щастие. А останалите? Не особено.

Във време, в което сме постоянно окуражавани да даваме оценка на позицията ни в света и как се чувстваме в него, търсенето на щастие не само става досадно, но и обезкуражаващо.

Самоанализът се превръща в наложена част от културата ни, като ни принуждава да преоценяваме иначе перфектните ни работни места, взаимоотношения, домове и живот. А резултатите не са много цветущи.

Проблемът в търсенето на щастие

„Прекаленото търсене на щастие води до нещастие”, както твърди проучване направено през 2011, озаглавено „Може ли търсенето на щастие да направи хората нещастни? Парадоксалния ефект от ценността на щастието.”. Проучването отразява начините, с които преследваме щастието и как те водят само до разруха.

„Колкото повече хората придават стойност на щастието, толкова по-разочаровани остават” – посочва проучването.

Дори и когато животът се променя към по-добро, хората продължават да чувстват безнадеждност и самота.

Какъв е проблемът?

Решението, както обяснява един психолог, не е да преследваме щастието, а смисъла на живота.

Хората, които преследват смисъла, гледат позитивно на живота, придобиват по-добро отношение към всичко, което правят – от малките удоволствия, до работата си.

Търсенето на смисъла може да е също толкова голяма задача като преследването на щастието, но изследователи твърдят, че разликата между двете е огромна.

Изграждането на смисъла на живота се свежда до четири главни стъпки:

1. Да контролираш възприемането на живота

Проблемът с търсенето на щастието е, че понякога не го откриваме.

Когато разберем, че не сме щастливи, често се отказваме. А когато човек копнее за смисъл, започва да гледа отвъд настоящата ситуация и гледа по-обстойно над нещата.

Животът е възход и падение. Ако концентрираме вниманието си върху лошите моменти, това само ще доведе до отчаяние.

В търсенето на смисъл, не трябва да се фокусираме над това дали сме щастливи в момента или не. Това ни позволява да намерим перманентно решение.

По-добре е да погледнем над настоящите ни чувства и да осъзнаем, че моментното ни емоционалното състояние не определя цялостното ни съществуване.

2. Открийте неща по-велики от вас самите

Оглеждайте се за неща по-велики от това, което сте вие и от това, което знаете. Накратко: търсете превъзходство (трансцеденталност).

Трансцеденталността не е нужно да бъде духовна или религиозна. Тя помага на чувството за собственото Аз да изчезне или по-скоро – да се слее с част от по-голямата реалност.

Превъзходството се изразява различно при всеки. Често бива описвано като въодушевление, чувството да принадлежиш към нещо по-велико. За теб то може да бъде страхопочитание или безмълвие, а за друг самоотражение или саморазбиране.

Можете да го предизвикате като се поставите в ситуации, които биха ви съпоставили със света. Те ще ви представят ясна картина, на една по-голяма реалност от вашата собствена.

3. Обградете се с любов

Често търсим опора за щастие в хората около нас. В търсенето на смисъла не е много по-различно.

Много пъти се чувстваме сякаш сме сами и нашето съществуване не оказва влияние на света. Не можем да докажем, че това е така, но можем да сме сигурни че принадлежим към нещо.

Принадлежим към семейството си. Към приятелите си. Към хората, които обичаме.

Като се обкръжаваме с хора, които ни обичат, осъзнаваме, че нашето съществуване е „ехото” им.

Дълбоките връзки преминават отвъд действията и мислите. Чрез установяването на такъв тип отношения, ние успяваме да се свържем с хората извън самите нас и да намерим смисъл отвъд това, което правим.

4. Създайте си цел

Повечето хора мислят, че трябва да открият своята цел, вместо да я създадат. Но целта не е работата от 9 до 5. Не се изразява в получаването на заплата, точното разписание или спешните задачи. Целта се определя от радостта да помагаме на другите.

Не е странно да намираме смисъл в работата си, защото с това, което правим допринасяме към обществото. От друга страна, откриването на други насоки може да ни помогне да изявим Аза си и така да открием посоката в живота.

Целта е да намерим смисъл в нещата, които нямат ограничения.

Работните ни места могат да достигнат до края си. Взаимоотношенията да изчезнат. Парите да се стопят. Това, което ни остава след като всичко приключи е целта в живота, която никой не може да ни отнеме.

Източник: Ideapod.com

Превод от английски: Надежда Хамилтън

Pura vida!

Сподели: