Аналитичната ѝ работа с финанси не изисква въображение, но цялата красота на света се пренася в нейните стихове, фотографии и икебана. Впечатлява се от малките неща, които я заобикалят и иска да бъде пример за 3-годишната си дъщеря. Представям ви Радостина Драгостинова – майката, съвременната жена и творецът.

Запознах се с Радостина на литературно четене в София. Като всяка жена първо загледах обувките ѝ, които ме впечатлиха. В почивката между представянията отидох и я заговорих, за да имам информация откъде ги е купила. И ето… Седмица по-късно пием непринудено капучино в столично заведение. Не си говорим за обувки, а за света около нас, нейните възгледи, прекрасните ѝ занимания и дъщеря ѝ.

Когато разбрах, че се занимаваш с финанси и това е основната ти работа, а същевременно съчетаваш и майчинството, писането, заниманието с изкуство, се замислих, че си моят пример за съвременната жена. Така ли смяташ, че трябва да изглежда тя?

Не искам да влизам в рамки. Една моя приятелка казва: „Не мога да правя всичко, не мога да знам всичко, но е невероятно, когато дъщеря ми каже „Мама го може“. Да можеш да съчетаваш много различни неща и да не бягаш от себе си е съвременната жена. Тя може да кара трамвай, да гледа деца, да прави сладкиши, може да рискува – важното е да бъде себе си.

Смятам, че целият светоглед на един родител се обобщава в това на какво искаш да научиш детето си. Каква е твоята позиция?

Животът с дете не означава да се откажеш от нещата, които обичаш, да не се грижиш за себе си и за чувството си за пълноценност. Вярвам в тази идея, тъй като, ако се чувстваш щастлив и полезен, може да предадеш същото на детето си. Всички неща, с които се занимавам – „драскането“ (така нарича писането на стихове), фотографията, икебаната, отскоро пиша и хайку – са начини да ѝ покажа красивата част на света. Всяка вечер чета приказки, защото смятам, че е много важно да се изгради у едно дете отношение към книгите.

Трябва да дадеш на детето си разбирането за естетиката, оттам нататък, то само избира пътя. Опитвам се да избягам от това да съм орлица и да я третирам като собственост. Когато прави детинските неща, тръшка се или е неспокойна, се опитвам да ѝ обясня, че каквото отношение дава на отсрещния, такова ще получи.

„Тя има три ябълки.
С едната нахрани Бог,
другата дава на съвестта си,
с третата
сама си създава Рая.“

Радостина Драгостинова

Какво е мнението ти за обществото, страх ли те е, че дъщеря ти ще живее в такова съвремие?

Страх ме е от престъпността, наркотиците, но е грешно да предаваш страховете на детето си и то да е с нагласата, че живее в общество с проблеми.

А кой създава проблемите? Младите ли?

Не харесвам да слагам хората в „калъпи“. Има безброй младежи, които са за пример и ме вдъхновяват. Носят ми енергия, ентусиазъм, желание, хъс. Много ми се иска да вярвам, че ние сме хората, които ще променят ситуацията, така че децата ни да живеят в по-добра среда и да развият потенциала си. Смятам за проблем агресията. Тя идва от неудовлетвореността. Човек, който не се развива, не е балансиран и не знае какво прави със себе си, става „автоагресивен“ и след това агресивен към околните. Това може да се промени като намира занимания, които го карат да бъде завършен.

Ти чувстваш ли се завършена?

Ако ме питаш дали се чувствам напълно удовлетворена – не, но завършена – да. Имам някакъв вътрешен мотор, който ме кара да продължавам напред.

Кой е „моторът“, който те вдъхновява да пишеш?

Дъщеря ми. Мога да гледам през нейните очи, а тя има богато въображение. Миналата седмица, когато валеше, ми обясняваше как слънцето си ожулило коляното на покрива на една къщичка и в момента плаче, затова не е слънчево. Детското съзнание и въображение са толкова чисти, можеш да видиш света по коренно различен начин, общувайки с децата. Смятам, че е важно човек да вижда малките неща, за да бъде вдъхновен.

radostina-gospodinova

Как и кога пишеш? Чакаш ли вдъхновението или имаш режим?

Истинските писатели казват, че човек трябва да пише всеки ден по няколко страници, за да култивира и възпита писането си. Допреди да се сблъскам с хора, които пишат, мислех, че се изисква само въображение. После разбрах, че те черпят вдъхновение, от всичко, което им се случва в ежедневието и после го развиват. Аз обаче пиша, когато ми се пише… по хвърчащи листи, тефтерчета. Мога да го развия или да не го развия.

Притесняваш ли се от неразбирането на читателите ти?

Не се плаша, че няма да ме разберат. Пиша, за да съм полезна на себе си, за да видя страна от мен, за която не знам и доста често се изненадвам. Писането ме кара да се разбирам. Не го правя, за да давам обяснения, за да се разголвам или да се представям на някого.

И за финал, досещаш ли се за пример за жени, които те вдъхновяват?

В родилното имаше жена, която след всяко раждане оставаше при майките, даваше им кураж, успокояваше ги. Едно „Как си?“ не коства нищо. Това да живееш с професията си много ме впечатли. Да кипиш с нещата, които правиш и емоцията да не свършва там, където свършва работното време, е вдъхновяващо.
Сещам се за много жени, които ме окриляват всеки ден. Те имат различни каузи. Жената, която създаде фондация „Искам бебе“ ми е приятелка. За мен тя е абсолютен пример за отдаване на една кауза в помощ на други хора. Дори и учителките на дъщеря ми, които ежедневно се занимават с 20-30 деца в група. Те имат енергията и желанието, амбицията да направят от тези деца хора. Това ме вдъхновява много и им се възхищавам.

radostina-gospodinova

Това е Радостина Драгостинова. Жена, която преоткрива себе си, „драскайки“. В началото на разговора ни тя спомена, че не е по говоренето. Когато иска да каже нещо, тя го пише. За мен обаче е пример, от който може да се черпят съвети. Всеки може да започне да развива способностите си, които са далеч от битовите ни задължения, да се търси чрез изкуството, без да търси суета или изява.

Ако искате да се докоснете до нейното творчество натиснете тук.

Сподели: