Признавам си – Пипи Дългото чорапче е най-любимата ми детска книга.

В най-страхотните летни дни на едно детство, когато игрите не спират и въображението препуска от идея в идея, най-страшното нещо за мен беше ЗАДЪЛЖЕНИЕТО. Всичко, което “трябва” да направя.

“Трябва да се прибираш вече!”, “Трябва да хапнеш нещо!”, “Трябва да си прочетеш книгите!”.

Тогава, принудена да отворя произведението на Астрид Линдгрен, започнах да чета, а мислите ми бяха на вън при другите деца. В един момент обаче разбрах, че Пипилота е символ на тази свобода от задължения, за която бленувах тогава.

Пипи е различно момиче.

Всяко едно нейно приключение провокира съзнанието и въображението, избягва клишетата за принцеси с дълги рокли и мотивира приключенския дух и различната гледна точка.

Подбрах за вас любимите си цитати на рижавото момиче с безброй лунички по лицето и широка усмивка колкото Екватора:

Изкарайте от прашното минало детския си приключенски дух и се усмихнете!

 

„Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.“

„Да, времето си тече, а ние стареем. Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.“

„Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.“

Пипи дългото чорапче

„- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

„Щом като толкова ти се е приискало да узнаеш коя е столицата на Португалия, съветвам те да напишеш едно писмо до Португалия и да попиташ!“

„Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време. Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?“

„— Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
— Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта.“Пипи дългото чорапче

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!“

„Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.“

„Да вървим пеша, та да трае по-дълго.“

„Де такива училища като в Аржентина! Там трябва да идете! Великденската ваканция започва три дни след Коледната, а лятната — три дни след Великденската. Лятната ваканция свършва на 1 ноември и после наистина следва доста тежко време до Коледната ваканция, която започва на 11 ноември. Но човек се примирява, защото не дават уроци за в къщи. В Аржентина е строго забранено да се учат уроци. Понякога се случва някое малко аржентинче да се вмъкне в гардероба и да учи тайно, но горко му, ако майка му го усети. В училище изобщо нямат смятане и когато някое дете знае колко прави седем и пет, наказват го цял ден да стои в ъгъла, ако е било толкова глупаво да каже това на учителката си. Четене имат единствено в петък, и то само ако се намерят книги, които да четат. Но никога не се намират.“

„Можете ли да заспите без приспивна песен? Аз винаги трябва да си попея малко, иначе не мога да мигна.“

„Когато порасна, ще стана пират! А вие?“

Пипи дългото чорапче

Имате ли любим цитат на Пипи? 

 

Сподели: