Николай Боев – една история за пътя до Англия и обратно, за научените уроци и значението на добрата подготовка.

Николай ръководи финансов екип в една от най-известните компании в света – Кока-Кола. Но не къде да е, а в България. Сам избира да се върне и да приложи наученото на острова в работата си тук. Обича да пътува с приятели и е голям ценител на добрия футбол.

Много ти благодаря, че се съгласи да се включиш в нашата поредица „Не работа, а кеф!“
Разкажи ми как тръгна по пътя на финансите?

Няма за какво, приятно ми е да участвам. 🙂
От малък винаги съм искал да стана като баща ми. Той е доктор на науките по растителна защита и имаше собствен бизнес. Аз се фокусирах не върху научната, а върху бизнес частта. И винаги съм знаел, че искам да съм бизнесмен без да съм разбирал какво точно е това (смее се). Езиците ми се отдаваха и затова избрах английската гимназия с немски, защото знаех, че е хубаво човек да знае език, за да успее. Докато се фокусирах върху немския, се оказа че съм научил английски по-добре. В края на 11-ти клас осъзнах, че ако искам да ставам „голям“ бизнесмен „като по филмите“, по-добре да го правя в чужбина.

И така стигна до Англия. Какво завърши там?

Учих International business – еквивалента на Бизнес администрация с фокус върху различните психологии и култури и как се работи с тях. По това време разбрах, че искам да правя голяма кариера в международна компания. Въпросът беше маркетинг или финанси. До края на следването финансите ми бяха по-интересни, защото е по-стратегическо и интересно от гледна точка на голяма корпорация. Също така реших и къде искам да го правя – в България.

Там заплащането сигурно е повече “като по филмите”.

Съквартирантът ми (българин със същата специалност) започна летен стаж след завършването със заплата 12 пъти по-голяма от моята начална в Кока-Кола.

Тогава каква е причината да си в България и да работиш тук?

Заплатата не е единственото важно. Наистина смятам, че за няколко години млад образован човек с език или два може по-бързо да порасне в голяма международна компания в България. Истината е, че заплатите са по-малки, но стандартът на живот е може би по-висок.

Какво си “взе” От Англия? Може би начин на мислене, похвати в работата, част от културата?

Започнах повече да спазвам правилата в интерес на истината. Най-ценното беше практическата насоченост на бизнес образованието, което ми беше безкрайно полезно като започнах работа тук.

Какво е интересното в твоята работа?

Хубавото на големите компании е, че има много възможности и можеш да сменяш позиции и да учиш нови неща. Аз съм сменил пет за близо 6 години – всяка с по-голяма отговорност от предната. В момента ръководя екип във финансовия отдел, който отговаря за производството, капиталовите инвестиции на компанията и себестойността на продукцията. Страхотно е, когато имам пряко участие в производството на това, което пия вечер в къщи или в ресторанта. 🙂

Как си почиваш след работния ден?

Разпускам като всички хора на моите години – обичам разнообразието и пътуването.

Какъв според теб е най-големия проблем на младите хора в България? Защо някои от тях не се развиват и не се чувстват щастливи?

Номер 1 – не са наясно какви големи възможности има пред тях. Докато са в гимназията и университета не полагат нужните усилия да се развият, за да хванат тези възможности. Може би родителите също имат вина, защото те самите са живели в друга реалност и не могат да ги мотивират/насочат достатъчно добре.

Номер 2 (но не по-маловажно) – нямат дългосрочен план. Все по-малко хора се ориентират какво искат да правят и прескачат „от клон на клон“. Това е добре до един момент, но е хубаво човек на 22-25 години вече да има някакъв план и да го следва.

Какъв е най-добрия съвет, който би дал на децата си след време? Какво би ги посъветвал, за да бъдат щастливи, нали в крайна сметка всички това искаме?

Това е целта, абсолютно. Бих им показал възможно най-много неща, за да са широкоскроени, да пътуват и да видят света. После сами да изберат дали да стават бизнесмени, артисти или спортисти. Важно е да възпитам у тях дисциплина, за да знаят, че нищо не идва даром и от малки трябва да се развиват. Така са ме възпитали моите родители и съм им безкрайно благодарен.

 

Сподели: