Бях на 4 и все още помня колко бях сърдита на всички, когато трябваше да ме завлекат до болницата, за да вземем мама и теб. Радостните, изпълнени с очакване за същата радост писъци “Имаш сестричкаааа!!!” и моето пренебрежение и открито недоволство от този факт. Изведнъж ме оставиха на заден план и всички говореха само за “бебето”. Бях на 4 и не осъзнавах, че 21 години по-късно ще напиша следващите редове.

Детството ни беше цяло приключение, странна приказка, в която аз бях лошия змей, а ти добрата фея. Въпреки че си по-малка, ти се справяше доста по-умело и хитро с всяка ситуация. Дори в не толкова розовите моменти, ти успяваше да балансираш моята иначе първична емоционалност. Аз бях вечният бунт, а ти хармоничното спокойствие. Аз бях вечно наказана, а ти тайно ми носеше парче шоколад. Аз бях злояда, а ти постояно дъвчеше скилидка чесън, благодарение на което не ям и до днес. Аз плаках от яд, ти плачеше, защото мен ме болеше. Аз се прибирах посред нощ, а ти тихичко и сърдито ми отваряше вратата, за да не разбере никой. С теб сме като ин и ян, но дълго време не разбирахме, че те са неразривно свързани.

И ето ни сега, вече пораснахме, а любовта ми към теб всеки ден е по-голяма. Вече сме по-осъзнати и по-близки от всякога и затова смело мога да кажа “Извинявай!”. За това, че те научих да се смееш без глас, за да не събуждаме цялата къща в 2 през нощта и сега още го правиш понякога. За това, че толкова те тормозих да ми плетеш косата, че напук така и не се научи, защото щях да те карам да го правиш всеки ден. Извинявай, че бях прекалено малка, за да осъзная, че си имала нужда понякога да поговориш с мен, а аз все бързах да изляза. А ти въпреки всичко ме обичаш безусловно и дори носиш името ми татуирано на кожата си.

Благодаря ти, че обичаш дъщеря ми като свое дете, благодаря за искрите в очите ти всеки път, когато я видиш и широката усмивка, с която казваш “На леля патенцетууу!”. Благодаря ти, че ме научи да гледам на нещата от позитивната страна, да страня от безсмислени драми, да се радвам искрено на чуждото щастие и успехи. Ти си чувствителност и уют, състрадателност и добро сърце. Ти си страхотен човек и невероятен приятел. Ти си едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Бях на 4 и не осъзнавах, че 21 години по-късно ще те обичам толкова много! Pura vida!

sister-2400342_1920

Сподели: