Напсува ли шофьорите по пътя? Обвини ли съседа, който пак безмилостно „играе ръченица“ с бормашината по стената? Магазинерката днес беше в покъртително настроение, за n-ти път. Всички пешеходци се движат по велоалеята – безобразие! Чешмата ти се развали, а приятелят ти водопроводчик така и не дойде. Все пак вече изсипа две Tuboflo-та, след които едва не се подпали, а смотаният пясък не излиза, и т’ва си му е… Чешмата ти е център на вселената и привлича всички земни и неземни сили, но не и него. Нелепо…

Дали с критиката си ще повлияем на поведението на тези непознати. Какво се случва и как реагират на оплакването и пуфкането ни? Помагаме ли им да осъзнаят поведението си или само ги възпаляваме още повече? Дали, когато ние изразяваме позицията си, по този начин изобщо променяме нещо?

А дали не пренасяме това поведение и в отношенията ни с близките си?

Възможно ли е да желаем да бъдем реформаторите на новото време, а всъщност да сме от онези най-досадни същества, с лек нюанс на ограничени задръстеняци, до които никой не може да вирее? Или поне не и докато сме в пика на мрънколясването.

Къде се крият причините?

Критиката от родителите


Родителите ни започват да ни критикуват от деца, в повечето случаи без да си дават сметка за това:

„Пак ли поля покривката?! Писна ми да пера!!!“
„Как може само ти да имаш двойка от целия клас?!“

Онзи тихичък, плах глас се промъква, но звънти с часове:
„Толкова съм непохватна, мама пак ще се развика…”
„Аз съм ужасно дете, за нищо не ставам…”

И от тогава моделът се закостенява в нас и започваме да го проявяваме, когато пораснем. Ние също започваме да реагираме така в обществото и семействата ни, защото сме виждали само този пример.

А какво би било, ако се използва друг подход?

„Еее, няма нищо, ще се изпере. Ела да ти покажа как.“
„Нали знаеш, че ако ти е трудно, аз мога да ти помогна?“

Критикувайки децата си, ги превръщаме в нещастни, мрънкащи възрастни. Подхождайки с разбиране, им показваме, че човек се учи от грешките си и в това няма нищо лошо.

критиката

Критиката от любимия човек

Попивайки пример от родителите ни, пренасяме този модел на поведение и във връзките си. Не осъзнаваме, че човекът до нас има нужда от подкрепа, а не от критиката ни.

Чувал ли си това:

„Кога ще си намериш истинска работа? Сметките няма да се платят сами!“

Дали любовта не умира, когато критиката надделява? Нали уж си обещаваме да сме заедно „в добро и зло“, а когато стане трудно, обещанието ни се превръща само в празни думи. Вместо да смажеш човека до теб, можеш да му дадеш сили:

„Прави това, което обичаш. Ще се справим някакси, нали затова сме заедно.“

Подкрепата има много по-съживяваща мощ. Няма ли да си истински вдъхновен, ако усещаш безпрекословна вяра в теб?

Любовта означава постоянно да преодоляваме хиляди препятствия около нас и в нас самите.
Жан Ануи

критиката

Критиката в обществото

Случвало ти се е да вдигнеш поглед и в главата ти да профучи: „Лелее, какви гадни обувки!“ или пък: „Майкоо, този как изглежда…“. Поне веднъж, а може би и доста повече пъти, всеки от нас е критикувал, обиждал и oсмивал. Понякога даже носи и удоволствие. Признай, че и ти си го правил…

Обикновено нещата не са такива, каквито изглеждат. Татуираният мъж не е по-лош лекар, синята коса не е признак за безотговорност или безхаберие. Толкова по-лесно е да си извадим заключения от първото впечатление. Но изразявайки го, нараняваме някой, създаваме комплекси и чувство за малоценност.

Всички знаем, че „е хубаво“ да приемаш другия такъв, какъвто е, но никой в училище не ни учи на това. И никой не го прави на практика. Уважението до голяма степен се проявява, когато уважаваш себе си. В един момент разбираш, че не можеш да влезеш в чуждите обувки, а и не е нужно. Хората просто са различни и в това се крие красотата…

Критиката към околните се отразява и на нас. Дори и да звучи налудничево – колкото повече се оплакваме и недоволстваме, толкова по-нещастни ставаме…

Докъде ще стигнеш в живота, зависи от теб: да си мил с младите, да съчувстваш на старите, да приемаш борещите се и да бъдеш толерантен към силните и слабите. Един ден в живота си ще бъдеш всеки един от тях.

/Джордж Вашингтон/

 

критиката

Какво ще стане ако използваме похвала? Тя е толкова силна. И толкова силно мотивира. Още повече, когато идва от човека, когото най-силно обичаш.

А сега си пускам Imagine. И започвам да мечтая за един свят, в който има повече разбиране.
PURA VIDA!

Сподели: