Често си говорим за “едно време”, когато нещата бяха различни. Нямаше интернет, нямаше смартфони, но имаше патриархат и велики футболисти.

Няма лошо.

Обаче “едно време” вече го няма и сега тук е “новото време”, с което щем-не щем трябва да свикнем.

Всичко е различно. И уж за добро. Обаче покрай доброто, все измисляме и нещо лошо.

Крайностите толкова са се внедрили в съзнанието ни, че златната среда е някакво митично същество, което никой не е виждал с очите си.

Мразим ли хомосексуалистите или ходим на прайд в знак на подкрепа? Хубава ли е тая пуста чужбина или ни взима децата при първия сигнал от съсед? Благодарни ли сме на учените, че са измислили ваксините или създаваме анти-вакс групи във Фейсбук и правим протести? Помислете: възползваме ли се от удобствата на Интернет или свръхинформираността ни прави параноици?

Будизмът ни учи да търсим баланс, а ние сме стъпили здраво на една от везните и другата я мразим до кръв. Няма друга гледна точка. Само нашата. Няма златна среда, няма толерантност, няма и логика.

Или сме супер-мега-органик-глутен-фрий-био, или сме баба-ти-само-на-чия-е-оцеляла.

Или сме кръвожадни животномразци, защото “за хората няма, за животните ли да мислим”, или събираме пари за приюти и НПО-та да лекуваме всяко следващо куче, блъснато от кола.

И вие ли виждате, че има бъг в системата?

Светът и хомосексуалността

крайностите

Хващам бас, че баба ви не знае какво е LGBT (шареното знаме излиза по default на телефона ми – Здравей “Ново време”!). Преди години всички смятаха това за болест и бягаха от такива хора като дявол от тамян. Тема-табу.

Сега голяма част от хората (или поне младите) нямат против различната сексуалност, стига да не им се натрапва. И като се замисли човек, това е най-логичното нещо на света! На никой не му пука кой с кого спи, стига да не го прави на улицата, нали така? За мен е важно да мога да комуникирам свободно с всеки. А какво прави на затворени врати вкъщи – не е моя работа. Познавам много хомосексуалисти и не ми пречат, нито ги мразя. Нямам против да сключват брак, да защитят имуществото си и да вдигат сватби по три дни.

Но нещата малко се изкривиха.

Сега свръхафиширането е на мода. Прайдове, движения за равни права и разноцветни перуки. От „искам да съм равен“ отидохме на „искам да съм специален“. А това поражда поредната вълна от хомофобски изказвания, защото никой не обича натрапването на чужди идеи. И сблъсъкът е налице. Различен, нормален… Все епитети, които разделят и нищо, което да обединява. А уж това е целта…

“В чужбина е по-хубаво!”

крайностите

Любимата ми тема. Всичко живо бяга зад граница с празни надежди за пълни джобове. То ред, то чудо, всичко е прекрасно и страхотно. Разказваме си истории за закони, култура, възпитание и говорим с възхищение за всичко “чуждо”.

А си мисля:

Наистина ли няма нищо, за което да похвалим и себе си? Мразим ли се наистина или мрънкането тече във вените ни нон-стоп?

Гледах видео, в което един британец сравнява България и Великобритания. Бях изумена. Освен инфраструктурните проблеми и бездомните животни той е забелязал всяко малко нещо, което тук е по-добро, по-красиво, по-истинско. Свръхтолерантността там е стигнала до крайност, в която държавата съди собственик на магазин за расизъм, защото целият му бизнес е с продукти с кралското знаме. В собствената му държава. Така вместо национална гордост, той се превръща в национален срам. А тук българският флаг се вее при всяка победа в спорта и на всеки празник.

Нашумелият казус за Норвегия и „Барневернет“ (агенция за закрила на детето) също показа още една крайност и то доста болезнена. Вътрешна структура с толкова голяма власт, че да трепериш и мериш всяко свое действие като родител. Никой не смята, че да биеш децата си е ок, но не се знае и кога контролът е прекален. Истината не е ли някъде по средата?

Май не е чак толкова лошо в България, нали?

Био манията

крайностите

Здравословния начин на живот е страхотно нещо. Но какво всъщност представлява?

Твърденията са стотици и за всяко едно има доказателства. Месото е вредно, млякото е вредно, цигарите са вредни, водата също. Купуваме си веган десерти и био краставици. Мразим ваксините и сухото детско мляко. Изперкали сме на тема “вредни неща”, а така най-много си вредим. Златната среда е утопия, която ненавиждаме, защото не познаваме. От страх, че нещо е лошо, правим всичко по-лошо. Или се тъпчем с киноа, или с ракия и сланина сутрин, обед и вечер.

Критикуваме родителите, че дават на децата си солети, шоколад, че дори и сирене. Или обратното – наричаме “префърцунени” хората, които дават плодове всеки ден. Веганите чупят барбекюта и лежат в тарелки, целите в кръв, за да убедят всички останали да не ядат животински продукти. (?!?)

Кога всичко стана толкова вредно?

Дали не е вредно и да дишаме? А, да, въздухът е мръсен също. Тогава не се ли подлагаме сами на постоянен стрес в стремежа си да бъдем здрави? Парадоксът е страхотен.


Или всичко е ужасно, или ние сами го правим такова. Май знаете отговора. Толерантността явно трябва да се изучава в училище, точно както математиката и езиците. Защото е изключително важна. Защото е необходимо да я има в нас, за да я получаваме от останалите. Децата ни се раждат без предразсъдъци, а ние умишлено им ги набиваме в съзнанието. Нека всеки яде каквото си иска, без да налага своите разбирания. Нека всеки си ляга с когото пожелае и да живее където пожелае. Нали толкова мечтаехме за свободен свят, а се оказа, че не знаем как да живеем в него. Или просто не искаме.

Сподели: