Често сме свикнали думата “инвестиция” да бъде употребявана само от банкери и предприемачи в нейния финансов смисъл. Но преди време разбрах, че хората, които разбират цялостната идея на инвестициите, са всъщност щастливите хора. По друг начин казано – да правим нещата предварително, а не следварително (както обичаше да казва един колега). Подготовката и превенцията са две понятия, които описват това да инвестираш в щастието си. Така проблемите, болестите и трудните моменти няма да ни сварят абсолютно неподготвени и да ни сринат тотално. Даже напротив – ще ни дадат една друга гледна точка за нещата. Гледната точка да приемаме проблемите като предизвикателства и нови шансове за нещо още по-добро.

  •  Инвестиране в здраве – преди няколко години точно на Коледа толкова силно ме заболя зъб, колкото никога нищо не ме е боляло. Случи се няколко часа преди да отида на работа и започнах да пия хапчета, прахчета и всякакви бабини щуротии, за да се почувствам по-добре. Истината е, че знаех, че имам проблем с този зъб няколко месеца преди въпросната Коледа, но все “нямах” време или нещо “по-важно” изскачаше и отлагах ходенето при зъболекар. В крайна сметка отидох на работа и не издържах и два часа в това състояние. Моят зъболекар тъкмо тръгваше на почивка за празниците и добре, че реши да направи компромис и да ме избави от мъките преди пътуването си. Няма нужда да обяснявам колко боли ваденето на нерви от зъб, така че разбирате колко дълго съм отлагала. В този момент се заклех пред себе си, че поне 2 пъти в годината ще ходя на преглед. Вече 5 години не съм имала проблеми и се чувствам страхотно. Жалко, че трябваше да го разбера по трудния начин. Профилактиката често е безплатна, безболезнена и предотвратява ужасно много проблеми в бъдеще. Грижете се за себе си!

 

  • Инвестиране в бъдещетомайка ми ме е родила на 20 години. Непланирано, неподготвена, в чужд град, без роднини, без приятели, без стаж и с големи здравословни дилеми. Нормални неща за онова време, но за разлика от повечето хора, тя е осъзнала на 28 години, с две деца и куп задължения, че трябва да направи нещо за бъдещето си. Започва да учи задочно в университет, курсове по английски и да обикаля по интервюта. Сега майка ми е регионален мениджър и е адски добра в работата си. Ходеше на работа, грижеше се за къщата и нас, учеше през нощта, уикендите беше на лекции. Тя е пример, за това, че няма невъзможни неща и никога не е късно да се погрижиш за себе си. Виждайки колко й е трудно и как въпреки всичко се справя отлично, си казах, че някой ден, ще бъда като нея, но ще направя нещата навреме. Така и стана. Завърших, през това време работих, купонясвах, излизах с приятели, работих в чужбина, за да науча добре език и чак след това мислех за семейство. Сега се чувствам по-добре от всякога, защото съм на точното място, с точните хора и в точното време и нямам търпение да се развивам още повече. Човек се учи цял живот и в този непрестанно променящ се свят никога не е късно да научиш нещо ново – друг език, курс по онлайн търговия или декупаж. Инвестирайте в собственото си бъдеще, за да се чувствате млади, пълноценни и жизнени!

 

  • Инвестиране във връзка – винаги съм смятала, че най-добре е двама души да поживеят заедно известно време преди да решат да се оженят или да имат деца. Този период е важен, защото ти дава по-ясен поглед върху човека, начинът му на мислене, справянето с критични ситуации и навиците му. Иначе казано – период на напасване. Всяко начало е магическа приказка, мили съобщения, букети и подаръци. До момента, в който трябва да решим трябва ли ни наистина огромен плазмен телевизор, защо всичко сготвено е толкова безсолно или какъв цвят да са стените в спалнята. Първите компромиси. Понякога е лесно, единият отстъпва и готово. Друг път ще си държим на ината докрай. Някой ще се чувства ощетен, някой ще се чувства наранен. И това е нормално. Тук идват дългите раговори до сутринта, дългите обяснения и доводи. Понякога е отегчително, но много важно. Комуникацията е това, което държи една връзка. Да знаем как се чувства другият, как мисли, от какво го боли, кое е важно за него, какво го прави щастлив. И, ако наистина има любов, ще покажем грижа и отношение към неговите чувства и желания. Ще разберем, че гордостта и инатът са далеч по-маловажни от това човекът, който обичаме, да бъде щастлив и спокоен. Още докато бях бременна постоянно четях за следродилната депресия, обсъждах с мъжа ми всякакви хипотетични ситуации, говорехме си как да се съхраним след такава промяна и как искаме да изглежда животът ни с дете. След като родих, му казах, че ако се прибере след работа и започна безпричинно да се карам с него, не значи, че не мога да го понасям, а че имам нужда от помощ. Той знаеше как се чувствам, колко трудно ми е да приема факта, че съм нон стоп вкъщи и че трябва да направи нещо, за да ме избави от депресията. Така и стана. Споделяйте с половинките си – само така те могат да ви помогнат!

 

  • Инвестиране в приятелство – най-близките ми хора познавам от дете. Естествено, през живота ми са минавали и други хора, които съм смятала за близки, но са си тръгвали. Само че тези, които и до ден днешен са до мен, са второто ми семейство. От детските ми години до сега сме минали какви ли не периоди, особено в пубертета, когато всички глупости ни се струваха адски важни, но ето ни тук и сега, пак заедно. Дори не всички са в България, но не усещам километрите разстояние, защото един телефонен разговор е достатъчен да почувстваш топлината и подкрепата на приятел. Те плакаха от щастие, когато се роди дъщеря ми, празнуваха с мен всички малки и големи победи, тъгуваха с мен, когато усещах безсилие и празнина и винаги бяха откровени, когато кажа или направя нещо неправилно. Именно честността е най-голямата инвестиция в едно приятелство. Нямаме нужда да чуваме колко сме велики и добри, а истината, каквато и да е тя. Противна, скучна или красива. Да те мотивира или свали на земята. Тези приятели ценя и обичам, защото те са част от мен и от пътя, който съм извървяла дотук. Бъдете честни с близките си и се грижете за тях!

Аз съм щастлив човек. Благодарна съм за всичко, което имам, но и знам, че то не е плод на случайност или съдба, а на собствените ми решения. В момента, в който разбрах, че само и единствено аз съм отговорна за собственото си щастие, че никой не е длъжен да ме прави щастлива и че мога да помогна на другите, само когато аз съм добре, почувствах облекчение и спокойствие. Още от сега инвестирам в следващите страхотни моменти и красиви неща, които съм сигурна, че предстои да ми се случат. Pura vida!

Сподели: