Емил Татарски – 15 години учител по математика, отскоро заместник-директор на Музикалното училище в Пловдив. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги.

Невъзможно е да го опиша на кратко. А и думите понякога не стигат. Той е многоцветен, силно въздействащ и страшно интелигентен човек, който заслужава място в Червената книга на българския учител. Откроява се в тълпата не с провокативна визия или ярки цветове, а със спокойствието, топлината и уюта, които усещаш, когато си край него.

Защо реши да станеш учител?

Не съм го решил, то се случи. Трето поколение учител съм, записах по-скоро заради традицията, но почувствах, че това е призванието ми. Това мое виждане се затвърди, когато усетих любовта, уважението и доверието на учениците към мен.

Мислил ли си да се откажеш?

Да.

Какво те спря?

Първият път – привързаността ми към учениците, на които бях класен. Все още са моите деца. После все намирах нещо позитивно в работата ми с учениците. Аз помагах на тях да се развиват и да разберат себе си, а те правиха същото за мен.

Какво отличава един добър учител от останалите?

Няма „добри“ и „лоши“ преподаватели. Всеки ти е учител. Дори „лошият“ учител те учи как не се прави дадено нещо или как не се мотивират хора.

Учил си няколко различни поколения деца. Кое е най-специфичното в новите деца, най-малките?

Различното при тях е, че те възприемат света чувствено и емоционално, а не толкова пречупено през мисленето. Това създава трудности на преподавателите, тъй като е много трудно да формираш мисловните им процеси само на чувствена и емоционална основа. А нали трябва да се научат на критично мислене?

образованието

Тоест повечето учители не могат да разберат мисленето на новите деца?

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

Защо е необходимо само преподавателите да разбират децата? Процесът е двустранен. Преподаватели и ученици трябва да се срещнат някъде по пътя.

Може ли в такъв случай да се твърди, че учителската професия е нещо, в което трябва да се развиваш постоянно?

Да. Абсолютно. За да се срещнем.

Българската образователна система обаче не се развива от много години.

Тя се развива, но в погрешна посока. Трябва да се променят много неща. Най-вече трябва да се отчита индивидуалното ниво – психично, емоционално, ментално и поведенческо – на всяко едно дете, а не вкарването в калъпи. Нужно е системата да има по-голяма гъвкавост, насочвайки всеки един ученик към правилно развитие за него. Необходимо е да се отчита темпа на работа индивидуално за всеки. Тогава може би ще помогнем на децата да разберат

„…живота, което означава да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.“

Джиду Кришнамурти

Каква е ролята на родителите в образованието на децата?

Огромна. Не е лишена от смисъл репликата „първите седем години“ . Образованието на децата започва още от момента на раждането им. “Неправилните” родителски подходи и методи биха довели до развитие, което няма да съответства на това, което съвременната образователна среда и обществото очакват от децата. Така се зараждат конфликтите между родители, преподаватели, ученици и система.

И в крайна сметка този конфликт рефлектира върху децата.

Рефлектира върху всички. Нито системата, нито родителите осъзнават своята голяма отговорност в един такъв процес, а преподавателите нямат достатъчно инструменти за въздействие. В крайна сметка

Образованието не е просто придобиване на знания, събиране и съпоставяне на факти“

Джиду Кришнамурти

То трябва да включва работа с емоциите на децата, тяхното възпитание, социализация, държание в обществото и т.н.

Какво спира младите хора да станат учители, дори това да е била детската им мечта?

Мен не ме е спряло нищо.

Тогава какво мислиш, че би ги стимулирало да не бягат от професията?

Много фактори влияят на решението на един човек. Според мен водещи за напускане на системата са: разминаване между очакванията за професията и реалността, прекалено голямото психическо натоварване и липсата на уважение от страна на обществото. 

Колко е важен финансовият аспект?

Призван ли си да бъдеш преподавател, то ти не работиш само за пари. Самото удовлетворение от работата е по-важно за теб.

Сега си заместник-директор. Би ли станал отново преподавател?

Аз преподавам всеки ден. Да, не е математика, но им показвам други аспекти на човешките взаимоотношения, което, както казах, за мен е част от образованието. Бих се върнал като преподавател по математика, но при определени условия.

Имаш възможност да преподаваш в чужбина, дори си живял известно време в Англия преди години. Там би имал много по-добри условия и по-голяма свобода. Защо още си в България?

Не обичам клишетата, но в този случай е подходящо: „Камъкът си тежи на мястото.“ 

Претеглял съм много пъти нещата и … дори да отидеш в чужбина, ти си чужденец. Социалната среда и условия са много различни от тези в България. Не всеки може да се нагоди. Някои отиват и остават, други се връщат. Като мен.

И не съжалявам.

 

Сподели: