dobromira-andreeva

 

Добромира Андреева – почти винаги облечена в черно, но с пъстроцветна душа. Дизайнерката и създателка на M!RA разказва за пътуването по света, любовта към България и магичното начало на една нова глава в живота й, а именно изработването на чанти и бижута от кожа.

 

 

Винаги съм вярвала, че спонтанните неща са най-прекрасни. Когато разбрах, че ще прекарам уикенда с приятели и Добромира ще е там, не можах да устоя на изкушението да запиша разговора си с нея. На брега на язовир Бодрово, пием кафе под клоните на огромна бреза и си говорим за това как един сън може да промени живота ти.

Разкажи ми как започна всичко?

Стана съвсем случайно, просто го сънувах. При мен нещата обикновено се получават така. Дори така започнах да пия кафе… (смее се). Беше преди около 2 години. Сънувах моделите, името, логото, абсолютно всичко. Изведнъж започнах да чувствам необходимост, че трябва да го направя. Станах от леглото и започнах. Нямам обяснение.

Чак звучи невероятно! Преди това имала ли си допир с подобни неща?

Изобщо. Необяснимо е дори за мен.

Съдба ли го наричаш?

Не. Необходимост.

Все още ли сънуваш моделите, които изработваш сега?

Да, някои от тях. Сънувам модел или част от него и после го доразвивам. При другите се получава така: взимам парчето кожа и то ми показва в какво ще се превърне. Какъв размер ще е чантата, каква текстура, цвят, огънатите ръбчета. Всичко.

Добромира Андреева

Смяташ ли да развиваш дейността си в по-мащабен план? Да имаш фабрика за производство, да изнасяш в чужбина?

Не, не искам да правя масови неща. Правя единични бройки. Самата марка се гради на своята уникалност. Всяко нещо, което изработвам, си го взима човек, за когото е предназначено. Истински вярвам в това.

Дъщеря ти помага ли ти?

Не толкова практически, колкото черпя от нейната енергия. Дава ми хъс само като я гледам колко е заредена винаги.

Колко пъти си се сблъсквала с неодобрение или с хора, които ти казват, че няма да стане?

О, много пъти. Но това в никакъв случай не може да ме спре. Банално е, но трябва да следваш мечтите си. Не можеш да се откажеш от това, което искаш и чувстваш, защото някой друг не може да го направи или ти казва, че ти не можеш. При мен началото дори не беше трудно. Вярвам, че когато правиш нещо, което наистина искаш и вярваш в това, то наистина се получава. Дори някак с лекота. Аз започнах от пода на спалнята. Там направих първото си бижу с каквото имах под ръка. След това закупих материали и започнах да се интересувам повече. Когато пода се напълни, тогава отворих ателие.

„Банално е, но трябва да следваш мечтите си. Не можеш да се откажеш от това, което искаш и чувстваш, защото някой друг не може да го направи или ти казва, че ти не можеш.“

Добромира Андреева

Освен работата и семейството си, ти обичаш и да пътуваш. Кои страни си посетила?

Много обичам да пътувам, наистина. Обиколила съм почти цяла Европа, Канада, Близкия Изток, била съм и в Африка.

Има ли нещо в тези места, което те вдъхновява и прилагаш в работата си?

Вдъхновява ме всичко, но не зависи от мястото, а може би от усещането, което имам вътре в мен. Със сигурност пътуването обогатява. Освен емоционално и творчески.

Имала ли си усещане, когато си била в някоя държава, че това е твоето място, а не България?

Не. Тук се чувствам най-добре. Това си е моята страна и смятам, че тук трябва да се развия. Винаги мога да отида и някъде другаде, но не го усещам правилно за мен.

Кое е било мястото, на което си била, което те е впечатлило по съвсем различен начин от другите?

Може би Доминикана. Едно от последните места, на които бях. Там сякаш времето е спряло. Губиш представа за време и пространство. Много е различно. Това е много по-бедна държава от България, но хората там са много по-щастливи. Парите и възможностите не са предпоставка за това да се чувстваш доволен от живота си. Е, всеки работи, за да може да се изхранва. Но ми се иска хората да започнат да се издигат малко над материалното. Ако мислят постоянно за елементарни потребности, може би е трудно да си представят, че съществува нещо над това, нещо много по-истинско. Но ето, в Доминикана са го постигнали някакси.

Добромира-Андреева

Какво мислиш, че трябва да се промени в България, за влезем и ние в класацията на най-щастливите народи?

Обикновено наистина най-бедните са най-щастливи. Може би ние сме прекалено информирани за всичко и това ни кара да искаме още и още. Телефони, коли, дрехи. А те са щастливи с това, което имат.

Какво би казала на хората в България, които искат да постигнат мечтите си, но все нещо ги спира?

Да опитат. Просто да опитат. И да го правят в България. Тук живеем в крайна сметка. Представете си какво ще стане ако всеки направи нещо малко, камо ли ако направи, това, което най-силно желае. Не мислете, просто трябва да се действа. Нямаше да имам това, което имам сега, ако не бях станала от леглото, а просто бях сънувала нещо.


Това е първото интервю от поредицата „Не работа, а кеф!“, която Pura Vida започва с огромен хъс и желание. Искрено вярваме, че България е страхотно място да живееш, да работиш и да се развиваш. При това с удоволствие. За това ще Ви запознаем с много интересни хора, които не са част от вечерните новини или от „хайлайфа“, но са щастливи, доволни и удовлетворени от работата си в нашата държава. Това са примерите, които пропускаме в ежедневието си, за да се концентрираме върху негативната страна на нещата. А точно от тези примери имаме нужда – да ни покажат, че можем. И да си повярваме.

Сподели: