Нека направим един експеримент.

Затвори очи.

Представи си, че си сляп.

Не виждаш нищо.

Сега си помисли за мечтите на човек, който не вижда нищо.

Какво ли би правил един сляп човек, ако прогледне?

Сигурно бленува за деня, в който ще може да види листата на дърветата да се полюляват леко от вятъра. Или детска усмивка и радост. Можеш ли да си представиш какво щастие би било това за него?

Да изучи с очите си всеки милиметър от лицето на любимия, да го рисува в съзнанието си до съвършенство. Без да променя нищо. Да знае наизуст всяка бенка и всяко петънце. Да вижда как слънцето се разделя с хоризонта при всеки изгрев и после се прегръщат отново при залез. Колко силно ли е желанието на един сляп човек да види всичко, което ти можеш да видиш?

Да му се наслади такова каквото е, с цялото си същество да наблюдава всеки мъничък детайл, който и ти, и аз виждаме всеки миг, но не обръщаме внимание.

Разбираш ли…?

Не е нужно да загубиш нещо, за да го оцениш.

Нека опитаме с друг пример.

Представи си, че си глух.

Не чуваш нищо.

Тишината е изключителна и пронизваща. Чуваш само собствените си мисли.

За какво ли си мисли един човек, който не може да чува? Дали не си задава въпроси постоянно? Как ли звучи тази песен? Дали гласът на този човек е писклив или дълбок? Дали някога ще чуя морето, вълните, разбиващи се на брега?

Как ли би се почуваствал той, ако изведнъж започне да чува?

Представяш ли си какво щастие би било, когато чуе телефонът да звъни? Ами ако някой му каже, че го обича?

Сигурно всеки ден ще слуша птичките, които дори в града пеят толкова силно, че само трябва да се заслушаш в тях. Или ще си пусне някоя песен, за да се наслади на всяка нота, изсвирена от пиано, на всеки тон, изпят с лекота и емоция.

Колко ли е силно желанието на един глух човек, да чуе всичко, което и ти, и аз можем да чуем всеки ден?

Да слуша приятел, когато му споделя нещо лично, децата пред блока, които играят и си крещят, за да се чуят. Шумната компания в заведението, която си умира от смях на поредния виц, изречен от някой. А нас това ни дразни…

Разбра ли вече?

Не е нужно да загубиш нещо, за да го оцениш.

Ако си здрав, можеш да ходиш, да виждаш, да чуваш – ти имаш всичко необходимо, за да се наслаждаваш на света и живота, който ти е даден.

Разбираш, нали…

Не е нужно да загубиш нещо, за да го оцениш.

Чуй птиците навън, погледни любимото лице. Всичко, което имаш е достатъчно.

Pura vida!

Сподели: